Кой е Тоя, дето и грехове прощава?
                                             Лука. 7:49

  Св. Николай Сръбски

Така питали неразкаяните грешници: „Кой е Тоя!”

Това е Този, Който повече от всичко чувства остротата на човешките прегрешения. И върху Когото всички човешки грехове се стоварват като плесници. Това е Този, Който някога в рая е гледал безгрешния човек. Този, Който и сътворил човека безгрешен и Който Сам е безгрешен от века и во веки.

Да прости може само този, който е способен и да отмъсти. Силният човек отмъщава, а слабият – ненавижда. Ако ти можеш да отвърнеш на нанесения удар и не го сториш – това още не значи, че си простил. [А няма да простиш дотогава], докато не изтръгнеш от корен гнева от сърцето си.

Велик е единствено Господ, защото Само Той може и да въздаде и да прости. Велик в правдата, защото въздава на неразкаяния грешник [според делата му]; велик и в милостта, защото прощава на каещия се [грешник].

О, ако хората само знаеха силата на прощението на греховете! Ето, когато греховете били простени на слепия – той прогледнал; а глухият започнал да чува; прегърбената се изправила, а кръвоточивата – оздравяла. На безумния се върнал разсъдъкът, а от обсебения – излезли бесовете; блудницата се очистила и мъртвият оживял!

Но, о, колко са ужасни веригите на греха! Колкото тежки брънки – толкова и пороци! Тези брънки не могат да се отворят от грешни ръце. Но когато ги докосне ръката на пречистия Господ – те сами се разтварят и изчезват. Едва чули гласа на Чистия и те падат [от окованите]. Разкъсват се само от взора на Чистия и даже от една Негова мисъл – тези страшни окови на престъплението.

Кой е Тоя, дето и грехове прощава? – Послушайте, грешници: Това е Самият пречист Господ и поради Своята чистота – всемогъщ!

Господи пречисти и всемогъщи, освободи и нас от оковите на греха! На Тебе слава и [по]хвала во веки. Амин.

Охридский пролог, январь, февраль, март

Превод: Десислава Главева